Понякога Александра се сещаше за Дамянка, жител кореняк на онова малко селце. Беше висока, слаба, съсухрена, възрастта някак се беше отдръпнала от нея, невъзможно беше да определиш дали е на седемдесет или деветдесет години, или на повече. Откакто Александра я познаваше, Дамянка не се беше променила с нищо.