Изложба

„Къде е скулптурата?“

Aвтори: Марин Върбанов (1932 – 1989), Мария Налбантова, Невена Екимова, Александър Вълчев, Ивайло Аврамов, Петер Цанев, Симеон Симеонов

Куратор: Кирил Василев

Съвременното изкуство отдавна играе играта на „не-изкуство“. Основното правило на тази игра е изкуството да се укрие в не-изкуството, но така, че да не изчезне в него, а преобразено да се завърне към себе си. С други думи това е игра, в която се търсят и прекрачват граници, за да бъдат те откроени наново. Какво прави един предмет творба на изкуството? Това, че е изработен от художник, че изложен в галерия, че е подписан и наименуван по някакъв начин? От дадаистите насам изкуството отново и отново си задава подобни въпроси, за да се предефинира без сигурен отговор.

В по-тесен контекст това важи и за съвременната скулптура. Много често тя е „не-скулптура“, т.е произведение, в което съзнателно са отхвърлени базисните определения на скулптурата, но без да са заличени напълно. Модерната скулптура, както и модерното изкуство, се стремеше към пълна автономия. Скулптурата трябваше да бъде само скулптура и нищо друго. От 60-те години на ХХ в. автономията, т.е границите на изкуството и на отделните видове изкуства са поставени под въпрос. И това е трайно състояние. Съвременната скулптура съзнателно се стреми да бъде нещо друго и така, по парадоксален начин, да запазва границите си. Оспорени са триизмерността на обекта, трайноста на материала, експонирането в пространството, разграничаването от други медии и т.н.


Изложбата „Къде е скулптурата?“ представя произведения на съвременни български художници, в които те проблематизират границите на скулптурата, прекрачват ги, за да се върнат отново към тях. Това, което те показват е едновременно скулптура и не-скулптура – обект, инсталация, пърформанс, текстилно пано и т.н. Художниците, включени в изложбата са представители на различни поколения с различно художествено образование. Представени са и произведения на големият български художник, глупаво наричан „приложник“ Марин Върбанов (1932-1989). Днес неговите  произведения са много по-близо до съвременната скулптура, отколкото произведенията на редица наши „изявени“ скулптори.     

Изложбата е част от поредицата от изложби „Скулптурата сега“ иницирана от галерия Credo Bonum и DEPO Скулптура.

 

Фондация Credo Bonum, Ул. „Славянска“ 2, вход от ул. „Г. Бенковски“
всеки ден от 11:00 – 19:00 ч.