Васил Иванов – българският създател на направление „Космическа графика“ в световната живопис
Васил Христов Иванов е български художник с огромно творчество на тема „Космос“. Считан е за пионер на тази тема в родното ни изобразително изкуство. Васил Иванов е роден през 1909 година в София. Завършва гимназия в Казанлък, а през 1939 година — живопис в Художествената академия в София при Никола Ганушев и Никола Маринов. Отначало работи в областта на пейзажа и натюрморта, на експресивния портрет. Изстрелването на първия изкуствен спътник на Земята през 1957 г. предизвикало въображението му. Рисувайки с бяла креда върху черна фотографска хартия, той създал фантастични космически видения в които отразил представата си за чуждите галактики и непознати цивилизации. Ню Йоркската енциклопедия на изобразителното изкуство го посочва като създател на направление „Космическа графика“. Умира през 1975 година.
[foogallery id=“1638081″]
Биография и творчество
Роден е на 7 май 1909 г. в София. От малък има влечение към изкуствата – рисува и свири на цигулка. Завършва Художествената академия, специалност „Живопис“, през 1939 г., в класа на проф. Никола Ганушев. Участва в Общите художествени изложби като член на художническото дружество „Ново изкуство“ от 1942 г. Отначало работи в областта на пейзажа и натюрморта, на експресивния портрет. Още с първата си самостоятелна изложба през 1946 г. се налага като майстор на пейзажа и природата, на интериора, натюрморта, смел в колоритните си решения и умението да пресъздава въздуха. Критиката отбелязва чувството му да улавя камерността и поезията на пространството, съпоставят го по артистичност и начин на работа с изявените тогава Давид Перец, Васил Бараков, Златю Бояджиев, Константин Трингов и др.
Влечението му към практиката и учението на Петър Дънов, го приобщава към техния начин на живот и дейност. Художникът обитава барака-ателие край София, в което твори. Сам описва атмосферата на своето жилище така: „понеже таванът беше нисък, от разсеяност докато рисувах, най-често забравях това и като се изправях, си удрях главата горе. това се повтаряше толкова често, че накрая пробих покрива и видях нощното небе със звездите над мен…“. През 1950-те години Васил Иванов започва да рисува именно своите космически видения, като използва черна хартия, върху която работи с бяла креда. Дотогава в тъй наречените социалистически страни, подобен артистизъм и абстрактност са малко познати и много скоро барачката става популярна за редица интелектуалци, българи и чужденци. А самите космически рисунки се превръщат в символ на творческа свобода и ярка индивидуалност.
Любопитен факт е, че художникът Васил Иванов е измежду първите българи, практикуващи добре практиката на учението на йогите. Той не само владее едни от най-сложните упражнения, но и дори снимките с примери на първата родна книга върху йога са с него.
Първата му изложба на тема „Космос“ е през 1965 г. За съжаление, въпреки разгласата и изпратените вече покани, изложбата е забранена в последния момент. Комисия от Съюза на българските художници намират творбите за твърде естетически предизвикателни и наподобяващи напълно отхвърляния дотогава у нас абстрактен стил. Но на следващата година в България гостува космонавтът Алексей Леонов, комуто творбите на Васил Иванов допадат и оценката му е публикувана във в. „Народна младеж“. Това е използвано от приятелския кръг около художника, и цикълът „Космос“ бива показан. Междувременно е имало вече импровизирана експозиция със споменатите космически графики – по покана на изкуствоведката Йонка Коцева, в една от стаите на Националното радио е устроена изложба.
Етап в изкуството му е поканата на пианиста проф. Юри Буков, Васил Иванов да живее и работи временно при него в Париж и Швейцария. В този период Васил Иванов устройва в Париж изложба, която се приема с шумен успех. Творбите на Васил Иванов са притежание на много частни колекции в цял свят. По спомени на критика Георги Стоянов-Бигор с тях се запознават Луи Арагон, Пабло Пикасо и Марк Шагал, които им дават висока оценка.
Васил Иванов умира в София на 4 април 1975 г.
На негово име със съгласието на всички членове, е кръстен през 1984 г. Националния клуб на художниците фантасти, развиващ своята дейност в подкрепа движението на клубовете за фантастика и прогностика в България.
Изложби
Principales expositions:
1946 – 1955 – 1957 : SOFIA
1962 – 1966 – : Exposition “ Cosmos “ SOFIA
1957 – изложба във Варшава; филм за художника и творчеството му
1958 : BUDAPEST, LONDRES (втори филм за художника и творчеството му)
1961 – пета изложба на бул. „Руски” 5
1963 : BEYROUTH , CRACOVIE
1964 – изложба „Космос”, забранена един час преди откриването
1965 – 1968 – няколко самостоятелни изложби на ул. „Гурко” 62
1966 : LEIPZIG
1967 : BERLIN ( EST)
1967 : BERLIN ( OUEST)
1970 : Изложба на космически рисунки в Сидней
1971 : Galerie du Soleil GENEVE
1972 : Hall de la Prfecture CERGY PONTOISE
1971 : Galerie Transposition PARIS
1971 : Galerie Piera NEUILLY
1974 : Galerie Look PARIS
1974 : Galerie Hexagramme PARIS
…………
2006 : Galerie Martin-Blasselle NICE
2009 : „100 г. от рождението на Васил Иванов“ – Художествена галерия на Шипка 6
2015 : Галерия Лоран – София
2019 : Национална галерия/Двореца (14 март – 10 май)
