Български творци, които да помним !-Димитър Радойков – (18.01.1879 -04.07.1940), роден в Самоков.Материалът е по предложение на Lubka Pishmanova, по материал на ХГ -Казанлък.“Детството му споделя съдбата на връстниците от последните зографски фамилии. Баща му Васил Попрадойков изписва икони и стенописи за десетки църкви между Дупница и Пловдив. За възпитанието му се грижи майката Мария Щърбева, известна с шевиците си. Интересът му към изкуството е естествено формиран от заниманията на родителите. Край баща си учи занаята, помагайки му лятно време за зографията на църкви в Пазарджишко. След завършване на основното образование Радойков заминава учи в Софийска мъжка гимназия. Важна роля в живота на юношата играе вуйчо му – търговецът Ангел Щърбев. Той го подпомага като ученик и подкрепя желанието му да стане художник. Радойков постъпва в първия випуск на Държавното рисувално училище. За неговото развитие тук изиграват важна роля професорите му Антон Митов, Петко Клисуров и най – вече Иван Мърквичка. Чрез тях той оформя възгледа си за портрета и особено за битовата композиция.След завършване постъпва като учител в Казанлък. През този ранен период Димитър Радойков създава една поредица от пейзажи, портрети и битови композиции, с които слага началото на активното си участие в общи и международни изложби… Той е сред основателите /заедно с Атанас Михов, Александър Лазаров/ на Дружеството на севернобългарските художници, което през месец ноември 1919 година е вече факт, както и на първата му изложба през 1920 година в Русе. През 1907 година по собствено настояване Димитър Радойков е преместен като гимназиален учител в родния си град. Педагогическите му умения и дарбата да заразява децата за рисуване стават пословични… В края на 1910 година Димитър Радойков се преселва със семейството си в Русе. На този град, в който живее до края на дните си, той ще посвети всичките си умения и опит. Назначен е като учител в девическата гимназия „Баба Тонка”. Тук отново намира много талантливи деца, у които запалва мечтата за творчество. Сред тези, с които по късно озобено ще се гордее, са художниците Кирил Станчев и Илия Петров. Сам той бързо навлиза в художествения живот на града. Създава редица пейзажи от Русе и Дунав, разширява кръга от теми на жанровата композиция и започва серията портрети на исторически личности /баба Тонка, Никола Обретенов и др./. Любовта си към театъра поддържа и тук, създавайки сценографски проекти, декорите и завесите за редица постановки, сред които и запомнящата се „Боряна”.
„Тоалет“, 1903, ГХГ-Казанлък; „Вретенарката“;Портрет на Крискарец; Пейзаж от Белмекен; Портрет на Димитър Радойков
от ФБ Група Живопис