Захарий Зограф-(08.10.1810-14.06.1853)- основоположник на българската светска живопис, от Самоковската художествена школа. Син е на зографа Христо Димитров. Учи рисуване и при своя брат Димитър Зограф, с когото сътрудничи до към 1832 г., след което започва да работи самостоятелно. Умира в разцвета на силите си от тиф. Най-ранната подписана икона на Захарий датира от 1829 г., когато той е бил едва на деветнадесет години. По-късно художникът рисува икони за черквите „Св. Николай“ в село Катуница (1834-1835), „Св. Константин и Елена“ (1836) и „Св. Петка“ (1837) в Пловдив, „Св. Богородица“ в Копривщица (1837 и 1838), Мулдавския (1837), Горноводенския (1838), Плаковския (1845), Долнобешовишкия (1845), Преображенския (1851), Соколския и други манастири. Негови са и значителен брой стенописи: в аязмото на асеновградската църква „Св. Богородица Рибна“ (1838), в църквите на Бачковския манастир „Св. Никола“ (1840) и „Св. Архангели“ (1841), в част от главната църква на Рилския манастир (1844), в църквите на Троянския (1847 – 1848) и Преображенския (1849) манастир. През 1851 – 1852 г. той прекарва седемнадесет месеца на Атон, изписва външния притвор на главната църква в Лаврата на Св. Атанасий (1852) и рисува икони за конака на Зографския манастир в Карея (1853). Успение Богородично (1838), храм „Св. Богородица“, Копривщица; Св.Кирил и Методий ,Троянски манастир; Стенописии на Зограф в притвора на каталикона на Великата Лавра Св.Атанасий Атонски; Стенописът на Захарий Зограф Колелото на живота в Преображенския манастир Авт: А. Василева