проф.Васил Захариев – (8.06.1895 – 29.11.1971)- график и изкуствовед, считан за основоположник на българската графика. През 1919 г. завърша Художествено-индустриалното училище (днес НХА) в специалностите „декоративно изкуство“ и „графика“. Между 1922 и 1924 г. прави специализация в Държавната академия за графични изкуства и украса на книгата в Лайпциг. От 1924 г. преподава графика и декорация в НХА, където е професор от 1929 до 1945 г. и ректор между 1934 и 1943 г. От 1959 г. работи в Института за изобразителни изкуства при БАН (днес Институт по изкуствознание). През 1928 г. инициира обявяването в Държавен вестник на списък на архитектурни и художествени паметници от национално значение, които да станат обект на закрила от Закона за опазване на народните старини. Захариев е и сред хората, допринесли най-много за музейното дело в родния му град Самоков. Трета област, в която са материалите му, е свързана с художественото образование – пише за Художествената академия и мястото и в развитието на нашето изобразително изкуство; пише и за изкуството и тенденциите в чужбина – за съвременната полска графика, за унгарското изобразително изкуство, за модерното индийско изкуство. Една голяма част от статиите му са свързани с интересите му към нашето историческо наследство. Има публикации, свързани със старините ни – гравюрите на Троянския манастир, Боянските стенописи, за стенописите в Алинския манастир, параклиси на великомъченик Дмитрий в Света Гора и за българския манастир там.Художествена галерия-Самоков носи името на видния самоковски художник и изследовател на културното наследство на Самоков проф. Васил Захариев. Автор: А. Василева