Христо Йончев – Крискарец- (4 март 1879 г. – 1950) , роден в Самоков, в махалата Крискар (край Искъра), откъдето идва и псевдонимът му. Той не обичал да напуска родното си място, на чиято природа и култура посвещава живота си. Няколко години учителствува, за да може през 1904 г. да се запише в Рисувалното училище, което завършва чак през 1912 г. при професорите Ив. Мърквичка и Ив. Ангелов. За малко посещава Мюнхен (кани го друг голям майстор – първият български сценограф самоковецът Александър Миленков), където европейските образци оказват голямо влияние върху младия художник. Следващите години са белязани с творческа активност, материализирала се в пет самостоятелни изложби. Рила го пленява завинаги. Тая планина няма по-верен пейзажист от Крискарец. Той е художникът с единственият воден паметник – Йончевото езеро. Запален турист, той живее по цяло лято със семейството си из Рила. В неговите картини тя е пълна със светлина. Творческото наследство на художника, грижливо пазена от неговите деца – графикът Зафир Йончев и неговата сестра Мария Йончева, наследила възрожденския дух на своите предци, е мост от големите традиции на Самоков към модерния завършек на тоя век. Другото голямо дело на Крискарец е работата му по събиране и запазване на “старините”. Този дребен наглед човек полага колосални усилия за връщане възрожденската слава на Самоков. Удивителна е волята му в отстояване на разбирането си за изграждането на музей в Самоков. От 1936 г., когато му е възложено да стане уредник, той извършва огромна събирателска дейност, пробужда родолюбивите чувства на съгражданите си, провокира тяхното дарителство. Етнографската изложба в Читалището през 1938 г., подредена от Христо Вакарелски, се превръща в културен феномен. Събраните голям брой икони, щампи, картини, шевици, занаятчийски предмети, са едни от най-ценните експонати на днешния музей. Днес на входа на Историческия музей в Самоков е положена малка каменна плоча “Христо Йончев – Крискарец 1879 – 1950”. Авт: А. Василева