Сирак Скитник – (22.11.1883- 1943) – Панайот Тодоров Христов е роден в Сливен. Завършва Богословското училище в София (1902). Учителства в прогимназията в с. Върбец, в Сливен и дp(1903–04). През 1908 г. заминава за Петербург и се потапя в художествения авангард, постъпва да учи (1908 – 1912) в частно художествено училище на Елена Званцева, където му преподават Леон Бакст и Мстислав Добужински – водещи фигури на знаменитото обединение “Мир Искусства”. Изпитва влиянието на руския окултизъм (Рьорих, Вячеслав Иванов), както и на още младите Марк Шагал и Василий Кандински. През 1912 се завръща в България и взема участие в Балканската война. През 1913–17 е учител в Асеновград. Съредактор на сп. „Златорог“ — от 1922. Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София 1923–24), където поставя (1923) пиесата на Морис Метерлинк „Мона Вана“ и изработва проектите на декори към нея. През 1924–25 е библиотекар в Министерството на просвещението, от 1935 до смъртта си — главен ръководител на Радио София. Председател (1927) на дружество „Родно изкуство“, пръв председател (1931) на Съюза на дружествата на художниците (дн. СБХ). Като живописец, художник и театрален критик Сирак Скитник сътрудничи активно на списанията „Българска реч“, „Съвременник“, „Везни“, „Хиперион“, „Златорог“, „Художествена култура“ и др.

„… Талантът на живописеца Сирак Скитник Стига до кулминация през 30-те години, след изоставянето на декоративните и пейзажни влечения. Той се насочва главно към натюрморта, цветята и интериора, не само катоинтимно-домашно, но и като психично съсредоточаване. Мъдростта, зрелостта или болестта му от войната го правят медитативен и художествено-метафоричен“-Кирил Кръстев.

Автор: А. Василева