Архив © Copyright — Gabrovo News. All Rights Reserved

Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник. Той празнува момента, когато Исус Христос се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението, винаги се пада в четвъртък – 39 дни след първия ден на Великден.

Според християнските вярвания, след смъртта и Възкресението си, в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-тия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Ерусалим, и оттам, пред очите на всички, се възкачва на небето (Евангелия от Лука 24, 50-53; от Марко 16, 19), което се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това, Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.

На български празникът се казва и „Спасовден“, дума, която етимологически произлиза от „спасение“.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. В някои традиционни католически държави, например във Франция, Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.

В народните вярвания, нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен, лягат до цветето и поставят до главата си някакъв дар за русалките-лечителки.

Според изследователите, земният път на Исус Христос започва на Коледата в 4 г. пр.н.е. във Витлеем и завършва на „Христовата възраст“ със Страстната седмица по време на прокураторстването на Пилат Понтийски в Юдея (26-36 г.). Затова християните слагат събитията от Страстната седмица в годините между 29-36, а обичайно в 30 (31) година.

Четиридесет години след събитията със Син Божий в Юдея и Йерусалим, римските легиони под командването на бъдещия император Тит превземат Йерусалим и разрушават Втория храм. На следващата година (71) в чест на Тит, баща му император Веспасиан го удостил по Виа Сакра в Рим с най-блестящия в историята триумф.

Това отдаване на необичайни почести в историята на Древен Рим е продиктувано не от завладяването на нови територии от Римската империя, нито от разбиването от римската армия на някоя могъща държава с цивилизация през античността, а от превземането на Йерусалим, със срутването на Втория храм от римските легиони. Устройването на подобен грандиозен триумф, в памет от който до наши дни е оцеляла Арката на Тит, е достатъчно показателно и красноречиво за сериозността с която са гледали римляните на заплахата, породила еврейското въстание с последвалата го Юдейска война. Евреите по традиция до наши дни не минават под Арката на Тит. [1]

Римляните гледали с отвращение и презрение на победените във войната юдеи. Веспасиан и Тит отказват традиционната при устройването на триумф титла Judaicus (Победител на юдеите), а съвременникът на всичките тези събития Тацит, пише знаменитата си мисъл: “Всичко свещено за нас е долно за евреите, всичко позволено на тях е нечисто за нас.”

„Тѐ ти, булка, Спасовден!“ е израз придобил значението на крилата фраза в българския фолклор. Обичайно изразът „Тѐ ти, булка, Спасовден!“ се използва, когато нещо (някакво събитие) се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква. Изразът е и краят на българска еротична народна приказка.

Източник: Уикипедия.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730