Галин, Николай и Тодор изникват на улицата неочаквано. Махат с ръка и с усмивка се затичват към колата. Тодор държи пръчка и пита дали може да я вкара в автомобила. Часът е около 5.30 ч., луната, тънък сърп, още стои в единия ъгъл на небето, вече избледнява. На пръв поглед няма никой буден, но Галин, Николай и Тодор ще ни отведат там, където никой не спи. Всъщност те, както и почти всички жители на квартал Лозенец в Стара Загора, са в очакване на багерите и полицията, които ще се появят рано…