Когато през 1895 г. братята Огюст и Луи Люмиер официално откриват киното за широката публика, никой не предполага как то ще се развие през следващите няколко десетилетия. Всяка епоха има своите заклети песимисти и за тях тази технически зависима развлекателна новост не е изглеждала като нещо, което дълго ще ангажира вниманието на любопитните зрители.

Още по-критично пък се е гледало на идеята, че раздвижените картинки биха могли да се възприемат и като зараждането на нова форма на изкуство. Няколко години по-късно обаче точно това се случва – благодарение на хора като Жорж Мелиес и Алис Гай, които въвеждат сюжета и спектакъла като средство за разказване на чудновати и увличащи истории. По-късно, когато на екрана започват често да се появяват и алегорични продукции, които умело претворяват или анализират обществените настроения, киното категорично се утвърждава като сложно и значимо явление, даващо път на всякакви художествени търсения и вдъхновения.

Сборникът „Добрите, лошите и грозните“ е опит да се погледне към част от мозайката и да се сглобят парчетата, които изграждат някои елементи от жанровете в киното и от похватите на зрелището. Освен това е посочена и любопитната закономерност между чисто комерсиалните и по-лековатите продукции и заглавията, които единодушно се считат за първокласни. Общопризнати режисьори като Робърт Уайз, Алфред Хичкок и Стивън Спилбърг са оказали прекалено силно въздействие на редица по-скромни имена във фантастика…