През 1455 г. битката при Сейнт Олбанс в Англия слага началото на войната за английския престол между привържениците на Ланкастърите (с отличителен знак червена роза) и управляващата династия на Йорк (с отличителен знак бяла роза). Конфликтът продължил 30 години.

През 1399 г. по инициатива на бароните от северните графства е свален от престола Ричард II, последният крал от династията на Плантагенетите. Бароните поставят на престола Хенри Ланкастърски под името Хенри IV (1399-1413).

При новата Ланкастърска династия политическото влияние на реакционната феодална аристокрация значително се засилва. Под неин натиск синът на Хенри IV — Хенри V (1413-1422), възобновява Стогодишната война с Франция, която е позатихнала в края на 14 век. След смъртта на Хенри V през 1422 г. във Франция в разгара на неговите военни успехи, короната преминава към сина му Хенри VI, който по това време не е навършил и година.

Около престола започва борба на най-едрите феодали в Англия за влияние и власт. В това време успешно възобновената война във Франция взема за англичаните лош обрат. След завършването на Стогодишната война през 1453 г. Англия от всички свои завоевания във Франция запазва само Кале. Разгромът на въстанието на Джек Кед (1450 г.) и възникналите по време на това въстание класови стълкновения заставят богатите граждани и „новата аристокрация“ да се откажат от надеждата за широко народно движение като средство за борба с господството на едрите феодали.

Сега те,…