Имен ден празнуват Игнат, Искра, Искрен, Огнян, Огняна, Светла, Светослав, Пламен, Пламена

Игнажден се чества на 20 декември и е голям църковен неподвижен празник, на който се отслужва празнична литургия. Посветен е на Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.

Игнажден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица. Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани „мъченици“ не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.

Трапеза: боб, жито, ошав, орехи, варена царевица, зеле, лук, туршия от пипер, картофи с ориз, булгур, пита с мая, кравайчета.

Според народните поверия всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо. Поверията са много.

Празникът се нарича още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. От днес Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още е в най-далечната си точка. Вярва се, че огньовете, които се палят на земята, са вид слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно.

На Игнажден се месят колачета за всеки член от семейството. Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата.

Жените пазят квас – от 19 декември до Василовден. Квасът се суши на вятър, а после с него се лекуват всякакви болести. С хляб, замесен с този квас, жените привличат мъжете си, а момите – младежите.

На Игнажден се коли прасето, но трапезата е постна.

На този ден се измитат саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят навън, за да няма бълхи през лятото, или се изсипват във водата, за да се отнесе всичко лошо и „да върви като по вода“ напред през годината.

Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце.

Жените раздават питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни.

Рано сутрин родителите мерят децата или ги „повдигат“ за ушите, за да растат по-бързо. Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвакат децата под завивката още докато спят.

Добре е жените да режат плат, да кроят дреха. За да стоят кокошките в къщата и да не се губят, заграждат ги накуп с червен пояс или въже и ги захранват с варена царевица.

На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът. Готвят се сарми. Варят се заедно жито и царевица, за да има берекет.

Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, оставя ги в паница, изработена от пръст, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и късмет.

Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол, – за да „не излезе берекетът“.

Не се иска и не се дава нищо на заем.

Не се става от трапезата по време на ядене.

Не се шие и плете.

Не се вари боб, за да не бие градушка.

Не се пере, за да не налети болест.

Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден.

От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал.

Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици.

От този ден нататък не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.

Мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.

Важен празничен ритуал е чакането на полазник. Ако това е добър човек, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза.

Българинът от стари времена е вярвал в добрата и лошата среща, в добрите и лошите очи, в доброто и лошото време, в които всяка мисъл, наричане, благословия могат да се сбъднат.

Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие. Днешният ден определя какво ще е времето през януари.

Материалът Игнажден е – днес не се връщайте вкъщи с празни ръце, и още… е публикуван за пръв път на Новини от Плевен – „BG Север“.