Отношенията между Китай и Тайван са тема на политически дискусии от доста време насам, но така и международната общност не стигна до единодушие по въпроса със статута на Тайван. По време на президентския мандат на Ма Инцзю, като че ли се постигна известна стабилност що се отнася до дипломатическите връзки на двете държави с останалите страни в световен мащаб. Изключение прави единствено Гамбия, която през ноември 2013 г. прекъсна своите отношения с Тайван, независимо, че не установи такива и с Континентален Китай.

От своя страна Пекин поддържаше мира цели 8 години. С подписването на серия от търговски споразумени и постигнатото дипломатическо примирие, той всъщност ясно показа, че има доминираща роля в отношенията с острова и очаква него да поеме прагматичен курс – да предприеме стъпки към окончателното обединение с Китай, като по този начин няма да загуби свои дипломатически съюзници.

Въпреки заплахата обаче, Тайван отказа да разчита на „добрата воля“ на своя съперник и независимо от трудностите успя да задържи и стабилизира връзките си с държави в Латинска Америка посредством икономически и финансови средства.

След интригуващата победа на преидентските избори на Цай Ин-уен, която категорично заяви, че няма намерение да приеме Консенсус 1992, дипломатическото примирие бе прекратено и ситуацията рязко се промени. Тайван започна бързо да губи своето предимство в дипломатическото съревнование, като броят на дипломатическите му …