В днешния материал ще ви покажем новия интериор на един стар апартамент или иначе казано, какво може да се направи с едно жилище от миналия век, когато в неговия интериор се вложат индивидуален подход, доза креативност и професионализъм. Жилището се намира в китния софийски квартал Лозенец, а интериорният дизайн е дело на Александър Йончев от студио Simple Architecture.

Собственикът на жилището се спрял на него, след като случайно попаднал на сайта на студиото и харесал философията, стояща зад техните проекти. След първия оглед на апартамента, архитектът предложил на своя клиент един интересен подход, като му обещал да направи всичко, което той пожелал, но го помолил да му се довери и да му даде доза свобода. Както сами ще се убедите, крайният резултат е страхотен, а собственикът на жилището е повече от доволен от начина, по който изглежда новия му дом.

Нека видим и какво ни разказа за проекта неговия автор – архитект Йончев.

Основното желание на клиента беше да се предложи една съвременна интерпретация на старо Лозенско жилище, т.е. да се съчетае западното звучене с местната архикетктура. Също така имаше желание за максимално отваряне на пространството, както и оптимизиране на естествената светлина. Клиентът беше отворен и към експериментален дизайн, което допълнително ни мотивира.

Местоположението на апартамента е в тухлена сграда от 50-те години на миналия век, в старата част на кв. Лозенец. Кварталът е спокоен и има паркова атмосфера, заради гъстата улична и дворна растителност, качество, което привлече особено много вниманието ми. Апартаментът беше композиран по типичен за онова време начин: антре, всекидневна, спалня и коридор, който разпределя баня с отделна тоалетна и кухня. Кухнята беше малко почти квадратно пространство, отделено от дневната. Коридорът беше тъмен, заради дървената врата, която го отделяше от светлата кухня.

В тъмнината на тези преходни пространства едвам се виждаха захабените мозайки на пода, друг типичен белег за архитектурата по онова време. Основните пространства – всекидневната и спалнята – бяха декорирани с гипсови фризове, които можеха да се запазят с малко реставрация. Подовете им бяха покрити с дъбов паркет, който за съжаление не беше поддържан от години и беше в доста лошо състояние. Двойните дървени дограми на прозорците и вратите към терасите бяха силно деформирани от липсата на поддръжка на дървото.

Една от първите идеи беше да се свържат кухнята с дневната, която беше тясно и дълго пространство, за да добием една по-балансирана и динамична геометрия, а също и да обединим естествената светлина от двата прозореца в една обща. Наличието на трегер, който преминаваше във високата част на стената, разделяща тези две пространства, ни попречи да направим отвор с цяла височина. За сметка на това, получихме ниша, която е ориентирана към кухнята и която предоставя допълнително пространство за съхранение. Нивата на пода между двете помещения също трябваше да се изравнят тъй като имаше 2см разлика между тях, които в последствие компенсирахме със саморазливната подова замазка.

Кухнята разположихме само на една стена, като по този начин освободихме достатъчно пространство за една по-голяма и комфортна маса. За да увеличим пространството за съхранение добавихме една етажерка от МДФ, част от множеството направени по поръчка детайли в апартамента. На гърба на тази етажерка се обляга диванът в дневната. За да отличим пространството на дневната, като най-важно в апартамента, имаме най-голямо изобилие от нюанси и материали. Декоративните мазилки се вписват хармонично с дъбовия паркет, който беше изцяло изграден наново, тъй като конструкцията под стария се оказа силно изгнила и несигурна. Коминният блок, който минава в средата на стената с декоративните мазилки беше облечен в големи, прецизно сглобени панели от МДФ. От двете му страни са добавени рафтове от МДФ, като по този начин цялата стена придобива характер на един общ елемент, а не на две стени разделени от масивен блок, както беше първоначално.

Фризовете на тавана, в частта с дивана бяха запазени и реставрирани. В дълбочина, дневната разполага и с черна стена, която може да служи за дъска за писане и рисуване, а също и като магнитна такава. Наличието на трегер в една съществуваща ниша даде идеята за превръщането на нишата в библиотека. Трегерът беше облечен в МДФ, а след това бяха добавени още допълнителни рафтове със същите размери, като по този начин изцяло се скри конструктивният елемент, който така или иначе изглеждаше по-скоро като инцидент, отколкото като архитектурен избор. Същото важеше и за гредата, разделяща дневната на две пространства. Затова и тя беше скрита с гипсокартон, който ни позволи да добавим спотове и да осветим по- добре по-тъмната част на помещението.

В спалнята паркетът също бе изграден наново. Основната стена, на която са разположени двойното легло и МДФ библиотеката, е акцентирана с циментова декоративна мазилка. Тук отново, коминното тяло, което създаваше чупки в изчистената геометрия на помещението, бе затворено зад гипсокартон, който изграждаше ниша за вградения гардероб, както и отворена ниша във височина, за складиране в кутии. Гипсовият фриз в това помещение беше също запазен и реставриран.

В антрето съществуващата ламперия беше запазена, но пребоядисана в бяло, поради лошото й първоначално състояние. Бялото от своя страна позволи на пространството да светне. Мозайките на пода бяха изциклени и възстановени. Същото важеше и за разпределящия коридор. Там, съществуващата ниша беше затворена с огледални плъзгащи врати, които едновременно отвориха тясното пространство и позволиха достатъчно място, за да се складират всички домашни потребности.

Банята и тоалетната бяха изцяло пренаправени. Старите и захабени плочки на пода са заместени от саморазливни замазки, лесни за поддръжка и със съвременно звучене. Стените в душ кабината също нямат фуги, което ги прави изключително практични за чистене. Направени са от декоративна импрегнирана циментова мазилка. Подът в душ кабината е изравнен с този в останалата част на банята, което я прави много по-удобна за ползване. Дървената скара, която представя допълнително сетивно удоволствие в банята е от тиково дърво и няма никакъв проблем с водата. Плотът на мивката е изграден от МДФ, като по този начин вписва пространството в цялостната атмосфера на апартамента.

Тоалетната е малка, но оптимизирана по начин, по който предоставя всички елементи на класическата тоалетна. Отново намираме циментовата импрегнирана мазилка на стената. Вратите на мокрите помещения са плъзгащи и направени от матирано стъкло. Старата дървена врата, отделяща кухнята от коридора, също е заменена с нова от матирано стъкло. По този начин естествената светлина навлиза в абсолютно всяко едно от пространствата на апартамента и го прави като цяло много по-светъл.

Дървените дограми са реставрирани, като по този начин запазват автентичния дух на апартамента не само в интериора, но и във фасадата на сградата. Балконите също са реновирани, без да се променя нищо от оригиналните им черти. Осветителните тела в кухнята, дневната и спалнята са ръчно изработени по поръчка от цимент и са съчетани с цялостната атмосфера на апартамента.