Георги Атанасов. Врати в пространството
ГЕОРГИ АТАНАСОВ – ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН МАЙСТОР НА РИСУНКАТА
Роденият през 1954 година в столицата на прекрасната Добруджа, Добрич, Георги Атанасов гостува наскоро в Русе, град, с който се чувства родствено и духовно свързан. Ученик на известния график и многозаслужил педагог проф. Никола Хаджитанев от Великотърновския университет, дългогодишен член на СБХ, сдружението на художниците и на „Ателие 13”, Добрич, той е бил и директор на галерията в родния си град. За повече от тридесет години активна творческа дейност Георги Атанасов е подредил над двадесет самостоятелни изложби, има и значителен брой участия в колективни и общобългарски форуми. Организатор е на международни и национални пленери. Ще отбележа, че освен с графика, творецът се занимава активно с акварел и декоративна живопис.
Тази трета русенска самостоятелна изложба, под надслов „Врати в пространството” / открита на 20 май 2020 в Градската художествена галерия /, ни представи Георги Атанасов като един от големите, макар и не най- популярните, но безспорните, майстори на рисунката у нас. В тези 39 нови рисунки са представени разнообразни сюжети, изградени с фини, гъвкави линии, при забележителeн усет за форма и композиция. Тук има и една театралност – повечето работи имат определени сюжети. Изложбата е с особен, определено привлекателен митологичен привкус. Георги Атанасов е без съмнение езичник. Йератичното му е чуждо. Богове и богини, фавни, сатири, ангели, феи, менади, русалки, преплетени голи женски и мъжки и детски тела, риби, птици дракони, кентаври – същества реални и фантастични – всичко това нарисувано изящно, рафинирано в сложни, неочаквани, причудливи композиции. Синтез между Възвишеното и Земното, както би се изразил великият Мирча Елиаде. И въпреки приказните и митичните сюжети, един по- внимателен поглед ще открие в тях и теми и идеи от днешния ден като, например, самотата, отчуждението. И още нещо: интересното е, че тези видения, тези фантастични композиции са решени върху ажурен, дантелен фон, изпълнен също така сложно, филигранно като от ръката на майстор-бижутер. Георги Атанасов има слабост към чистата декорация, при пределна прецизност на контура. Работите му са сякаш дело на майстор-гравьор от епохата на Албрехт Дюрер.
В един наш разговор Георги Атанасов сподели, че повечето от творбите му са рисувани с определен, предварителен план и идея. Извор на вдъхновението за него е литературата, голямата литература – световната и родната изящна словесност, и преди всичко митологията и античната история, както и Библията. Именно оттук тръгва и неговата мисловна, дълбоко философски осмислена, при това динамична фантазия, плод на която са тези малки, бих казал, неповторими шедьоври на рисунката.
Огнян Стамболиев,
20.05.2020 г.
Художествена галерия – Русе
Роденият през 1954 година в столицата на прекрасната Добруджа, Добрич, Георги Атанасов гостува наскоро в Русе, град, с който се чувства родствено и духовно свързан. Ученик на известния график и многозаслужил педагог проф. Никола Хаджитанев от Великотърновския университет, дългогодишен член на СБХ, сдружението на художниците и на „Ателие 13”, Добрич, той е бил и директор на галерията в родния си град. За повече от тридесет години активна творческа дейност Георги Атанасов е подредил над двадесет самостоятелни изложби, има и значителен брой участия в колективни и общобългарски форуми. Организатор е на международни и национални пленери. Ще отбележа, че освен с графика, творецът се занимава активно с акварел и декоративна живопис.
Тази трета русенска самостоятелна изложба, под надслов „Врати в пространството” / открита на 20 май 2020 в Градската художествена галерия /, ни представи Георги Атанасов като един от големите, макар и не най- популярните, но безспорните, майстори на рисунката у нас. В тези 39 нови рисунки са представени разнообразни сюжети, изградени с фини, гъвкави линии, при забележителeн усет за форма и композиция. Тук има и една театралност – повечето работи имат определени сюжети. Изложбата е с особен, определено привлекателен митологичен привкус. Георги Атанасов е без съмнение езичник. Йератичното му е чуждо. Богове и богини, фавни, сатири, ангели, феи, менади, русалки, преплетени голи женски и мъжки и детски тела, риби, птици дракони, кентаври – същества реални и фантастични – всичко това нарисувано изящно, рафинирано в сложни, неочаквани, причудливи композиции. Синтез между Възвишеното и Земното, както би се изразил великият Мирча Елиаде. И въпреки приказните и митичните сюжети, един по- внимателен поглед ще открие в тях и теми и идеи от днешния ден като, например, самотата, отчуждението. И още нещо: интересното е, че тези видения, тези фантастични композиции са решени върху ажурен, дантелен фон, изпълнен също така сложно, филигранно като от ръката на майстор-бижутер. Георги Атанасов има слабост към чистата декорация, при пределна прецизност на контура. Работите му са сякаш дело на майстор-гравьор от епохата на Албрехт Дюрер.
В един наш разговор Георги Атанасов сподели, че повечето от творбите му са рисувани с определен, предварителен план и идея. Извор на вдъхновението за него е литературата, голямата литература – световната и родната изящна словесност, и преди всичко митологията и античната история, както и Библията. Именно оттук тръгва и неговата мисловна, дълбоко философски осмислена, при това динамична фантазия, плод на която са тези малки, бих казал, неповторими шедьоври на рисунката.
Огнян Стамболиев,
20.05.2020 г.
Художествена галерия – Русе
|
|
