Правдолюб Иванов (р. 1964) е художник, преподавател в Художествената академия в София. Работите му свързват нишките между ежедневната, дори банална реалност и изкуството, по деликатен, но категоричен начин. Хуморът, емпатията, скептицизмът са отличителни черти за творчестовто на този художик, който носи постоянно търсещ и неспокоен дух. В странната ситуация, в която се намираме в момента, мнението на художниците ни е особено важно, за да се опитаме да се ориентиаме в посокота, по която сме тръгнали. (Фотограф заглавна снимка: Костадин Отонов)

Как се чувствате в момента?
Странно. Все още сюрреалистично. Първата седмица беше кошмарна.

От какво се отказахте през последните седмици?
От срещите с приятели, от разходните в парка, от физическите упражнения, от въздържанието да не пия всеки ден.

(Пътека, 2006 Сайт-спесифик инсталация
100 метрова, тясна дървена пътека над земята в горска местност край Дармщад, Германия)

Какво ново започнахте да правите през последните седмици?
Започнах да излизам с маска и ръкавици. Започнах да гледам сериали. Започнах да преподавам дистанционно.

Какви позитивни тенденции ще донесе в живота ни сегашната ситуация?
Бавно и болезнено ще осъзнаем, че най-голямата ценност е да се срещаме с хора, да си приказваме очи в очи, да се докосваме. Ще разберем, че можем да живеем само с базисни неща. Ще осъзнаем, че културата е едно от тези неща. Ще разберем, че можем да правим много неща по Интернет, а със спестеното време да гледаме през прозореца как денят става нощ зад дърветата в двора.

(Никога повече песимизъм, 2002-2004; Инсталация, детайл
Сирене, цитопласт, медицински памук, чинии, чинове и столове
Музей за съвременно изкуство, Сидни, Австралия)

Открихте ли нещо ново за себе си, което до сега не знаехте?
Установих, че да рисувам ме успокоява. Никога досега не съм го използвал като арт терапия. Това че съм паникьор и слабохарактерен го знаех и преди.

Кой е положителният пример за човешко отношение или постъпка, което ще запомните от сегашната ситуация?
Героизмът на лекарите по цял свят. Желанието за взаимна помощ, която мнозинството от хората изпитват.

Имате ли прогнози за бъдещето?
Не, нямам. Трябва да питаме Нешка Робева какво е казала Ванга.

(Свършиха хубавите дни, 2017 (По Феликс Гонзалес-Торес)
празни станиолени опаковки от бонбони)

Кое е първото нещо, което бихте направили, когато се завърнете към нормалния си живот?
Ще се видя с хората, с които не мога да се виждам сега.